Житието на Марко Чинка датира от XV век. По него време Венеция и Генуа са господари на Средиземно море. Генуезците получават разрешение от Константин XI за контрол над проливите край византийската столица и под вещото командване на военачалника Джовани Джустиниани бележат победи. В този флот попада и младият тосканец Марко Чинка. Качествата на смелия моряк не убягват от погледа на Джустиниани. За кратко време Марко става командир на търговска и военна флотилия. Съдбата го изпраща и в Черно море, което кипи от пиратски набези на донски казаци. Точно тук, в сърцето на курортния комплекс Св. св. Константин и Елена, на север от руините на византийската крепост „Кастрици”, Марко Чинка изгражда застава.
Де да можеше камъкът да говори! Tа да разкаже за подвизите му, за това как железният воин и изкусен мореплавател разбива казашката флотилия и залавя водачите на клановете й, а после оковава в кафез един от тях, провесвайки го на кула в своята застава за назидание на враговете си. Де да можеше и вълните да говорят! Щяха да разкажат за бохемската му душа, за хубавото вино, за добрата храна, за красивите жени и за пищните оргии, подслаждащи нощите му. Неслучайно гербът на флотилията на Марко Чинка е изобразявал мида Scallop, в която две спиращи дъха русалки примамват с красотата си. Следите на тосканския мореплавател се губят с превземането на Константинопол от Мехмед II, когато Марко е изпратен да брани по море византийската столица.
Но все пак не е изчезнал напълно. В близост до опожарената крепост „Кастрици” се появява ново селище Кестрич - сегашният варненски квартал Виница. В него живеят много кръвни наследници на тосканския мореплавател - неизбежно, след толкова бурни нощи с красивите „русалки“ от „Кастрици”.
Що се отнася до името „Вила Чинка”, то е спорно. Някои смятат, че носи името на Марко. Други, че е назована така заради камъка чинка, от който е изградена. А според трети, „Вила Чинка” носи названието си от малките сладкопойни чинки, които летят над този красив бряг.